Целта на OiRA е да подпомага микро- и малките организации с лесни за използване инструменти при извършване на оценката на риска. Софтуерът на OiRA е разработен от EU-OSHA през 2009 г. и използва се от 2010 г. и се основава на създадения в Нидерландия инструмент за оценка на риска RI&E, който е доказал своята практичност и ефективност. 

Софтуерът на OiRA помага на секторните социални партньори (организации на работодателите и работещите) и на националните органи (министерства, инспекции по труда, институти по БЗР и др.) да създават специфични за отделните сектори инструменти за оценка на риска, предназначени за малките предприятия.

Разгледайте уебсайта на проекта OiRA за актуална информация за проекта OiRA (партньори на OiRA, инструменти на OiRA – публикувани или които предстои да бъдат публикувани).

Оценката на риска е в основата на всеки подход за управление на здравето и безопасността и е от съществено значение за създаването на здравословни работни места. 

Чрез OiRA EU OSHA подкрепя Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г., стартирана през юни 2021 г. Улеснявайки оценката на риска, OiRA цели да увеличи броя на микро- и малките предприятия, които оценяват рисковете, и да повиши качеството на извършваните от тях оценки на риска. Инструментите дават възможност на предприятията да започнат (или да подобрят) процеса на оценяване на риска. По този начин, чрез инструментите на OiRA, предприятията могат да станат по-конкурентоспособни, например като намалят разходите в резултат на професионални заболявания и като сведат до минимум рисковете от злополуки, както и като подобрят общите условия на труд и ефективността на организацията.

Днес оценката на риска е обичаен процес за много организации, използва се на стотици хиляди работни места в Европа с цел превенция на риска. За някои предприятия обаче, и по-специално за микро- и малките предприятия, оценката на риска може да създаде трудности. OiRA улеснява този процес, като осигурява на организациите ресурсите, които са им необходими за справяне с подобни проблеми.

Като използват инструментите на OiRA, организациите ползват и други предимства:

• Използването на инструментите на OiRA е напълно безплатно.
• Инструментите са достъпни онлайн.
• Налично е мобилно приложение.
• Инструментите са по сектори.
• Инструментите могат донякъде да бъдат приспособени към изискванията на предприятията.
• Инструментите дават възможност за разработване на план за действие и за избор от списък с предложени мерки

При работа с OiRA има пет основни стъпки:

1. Подготовка: до известна степен OiRA дава възможност на предприятията да приспособят оценките на риска към собствените си особености, като отговорят на няколко прости въпроса
2. Установяване: включва разглеждане на източниците на опасност на работното място и установяване на лицата, които може да са изложени на риска
3. Оценка: на този етап се установява приоритетният ред на определените рискове. Това подреждане помага по-късно да се вземе решение кои мерки да бъдат приложени първо
4. План за действие: инструментът помага след това да бъде съставен план за действие и да се вземе решение как да бъдат отстранени или контролирани рисковете
5. Докладване: накрая автоматично се генерират доклад и план за действие, които могат да се отпечатат и/или изтеглят и с които се документират резултатите от оценяването на риска

За регистрацията е необходим само валиден адрес на електронна поща. Всяко физическо лице или организация може да избере от предлаганите инструменти на OiRA онзи, който е най-подходящ за съответната държава, сектор или предприятие. 

Прегледайте наличните инструменти на OiRA по сектори и по държави на уебсайта на проекта OiRA.

Всички инструменти на OiRA са създадени от социални партньори и/или национални органи или с тяхното активно участие. Ако сте социален партньор или национален институт/орган и искате да участвате и да разработите един или повече секторни инструменти на OiRA, можете да намерите допълнителна информация на уебсайта на проекта OiRA.

В определението си за наноматериалите много организации са единодушни по отношение на факта, че наноматериалите съдържат частици, чийто външен размер в едно или повече измерения е между 1—100 нанометра (nm). Прочетете определението на Европейската комисия за наноматериали.

До 10 000 пъти по-малки от човешкия косъм, наноматериалите са с размер, сравним с този на атомите и молекулите, и дължат името си на своята миниатюрна структура (нанометърът е 10—9 от един метър). Те се различават по свойства от същите материали в по-голям мащаб не само заради миниатюрния си размер, но и заради други свои физични и химични характеристики, сред които форма, повърхнина и др. 

Поради тези различия наноматериалите предлагат нови и обещаващи възможности в областта на инженерството, информационните и далекосъобщителните технологии, медицината, фармацията и много други. Същите характеристики обаче, които им придават уникални свойства, са причина за въздействието им върху здравето на човека и околната среда. 

Наноматериалите присъстват естествено, например във вулканичните емисии, или могат да бъдат вторични продукти от човешката дейност, например отработени газове от дизелови двигатели или тютюнев дим.  Особен интерес представляват изкуствените наноматериали, които могат да бъдат открити в широк набор от продукти и приложения.

Някои от тези наноматериали се използват от десетилетия, например синтетичния аморфен силиций в бетона, гумите и хранителните продукти. Други са открити едва наскоро, например наночастиците на титановия диоксид като UV блокиращ агент в бои и слънцезащитни продукти; наносреброто като антимикробно средство в текстилни и медицински приложения; или въглеродните нанотръби, които се използват широко заради механичната си якост, олекотеност, топлоразпръскващи свойства и електропроводимост в приложения за електрониката, съхранението на енергия, космически и автомобилни конструкции и спортно оборудване. Разработването на нови поколения наноматериали продължава с бързи темпове и се очаква пазарът им да се разраства.

Съществуват значителни опасения по отношение на въздействието на наноматериалите върху здравето. Научният комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР) установи, че има доказани опасности за здравето, свързани с редица изкуствени наноматериали. Не всички наноматериали обаче задължително имат токсични ефекти, но въпреки това в хода на продължаващата изследователска дейност е необходим индивидуален подход във всеки отделен случай.

Най-важните въздействия на наноматериалите са установени в белите дробове и включват възпаление и увреждане на тъкан, фиброза, поява на тумори и др. Сърдечносъдовата система също може да бъде засегната. Някои видове въглеродни нанотръби могат да доведат до азбестоподобни ефекти. Установено е, че наноматериалите достигат не само до белите дробове, но и до други органи и тъкани, сред които черния дроб, бъбреците, сърцето, мозъка, скелета и меките тъкани.

Поради малкия си размер и голяма повърхностна площ частиците от наноматериали в прахообразна форма могат да крият риск от експлозия, за разлика от съответните им уедрени материали.

Прочетете резюмето на Европейската комисия за Видовете и приложенията на наноматериалите, включително аспекти на безопасността, и прегледа на литература на EU-OSHA „Излагане на наноматериали на работното място“

Работниците могат да влязат в контакт с наноматериали на етапа на производство. Много повече работници обаче могат да бъдат изложени на наноматериали по време на различни етапи от веригата на доставки, без дори да знаят, че са в контакт с наноматериали; поради това е малко вероятно да са въведени подходящи мерки за предотвратяване на експозицията. Прочетете прегледа на литература за осъзнаване на рисковете, свързани с наноматериали на работните места, и предоставяне на информация за тях.

Следователно експозиция може да възникне в различна професионална среда, където се използват, третират или обработват наноматериали, като впоследствие наночастиците започват да се пренасят по въздуха и могат да бъдат вдишани или да попаднат в допир с кожата; например в най-различни контексти от здравеопазване или лабораторна дейност до поддръжка или строителна дейност.

Научете повече за експозицията на наноматериали на работното място

Законодателството на ЕС за защита на работниците е приложимо и за наноматериалите, въпреки че те не са изрично посочени в него.  От специално значение са Рамковата директива 89/391/EИО, Директива 98/24/EО за химичните агенти и Директива 2004/37/EО за канцерогените и мутагените, както и законодателството относно химикалите (REACH и CLP). Това означава, че от работодателите се изисква да оценяват и управляват рисковете от наноматериали на работното място. Ако употребата и генерирането на наноматериали не може да се преустанови или замени с по-малко опасни материали и процеси, експозицията на работниците трябва да бъде сведена до минимум чрез мерки за превенция в низходящ ред на приоритизиране, както следва:

1. мерки за технически контрол при източника;
2. организационни мерки;
3. и на последно място, лични защитни средства.

Макар че остават много неизвестни, опасенията по отношение на опасностите за здравето и безопасността, които крият наноматериалите, са значителни. Поради това работодателите съвместно с работниците трябва да прилагат подход на предпазливост към управлението на риска при избора на мерки за превенция.

Идентифицирането на наноматериалите, източниците на техните емисии и нивата на експозиция може да представлява трудност; но се предлагат насоки и инструменти в помощ на управлението на рисковете от наноматериали на работното място.

Прочетете подробните съвети на EU-OSHA относно управлението на рисковете от наноматериали в сектора на здравеопазването и в областта на поддръжката. Други организации също са изготвили полезни информационни материали, например за наноматериалите в строителството  и в мебелната промишленост, или в изследователската и развойната дейност.

Научете как други дружества боравят с наноматериали от нашите примери за добра практика за управление на риска от наноматериали на работното място.

Обикновено ние свързваме думата „зелен“ с безопасност — но това, което е добро за околната среда, невинаги е добро за здравето и безопасността на работниците, които практикуват зелени професии. Вече има случаи, при които ново законодателство и технологии, предназначени за защитават околната среда, водят до излагането на работниците на още по-голям риск. Намаляването на количеството отпадъци, които се изпращат на сметища, например е довело до по-голяма честота на злополуките и заболяванията сред работниците, чиято работа е свързана с тяхното преработване.

Новите технологии или работни процеси, свързани със зелени работни места, могат да доведат до нови опасности, които изискват нови комбинации от умения за справяне с тях: не може „старите“ познания за БЗР просто да се приложат за тях. Например монтирането на соларен нагревател за вода включва комбинация от умения на работник, който прави или ремонтира покриви, водопроводчик и електротехник.

Скоростта, с която се очаква да се развива зелената икономика, може да доведе до липса на умения и до това неопитни работници да участват в процеси, за които не са обучени, като по този начин ще изложат безопасността и здравето си на риск. Възможно е също да възникне още по-значителна поляризация на работната сила по отношение на умения, като нискоквалифицираните работници ще бъдат принудени да приемат по-лоши условия на труд. На последно, но не по-малко важно място, икономическият и политическият натиск може да доведе до пренебрегване на опасенията по отношение на БЗР.

За да бъдат зелените работни места устойчиви, трябва да се уверим, че те са от полза за безопасността и здравето на работниците, както и за околната среда. В зелената икономика, подобно на други сфери, БЗР играе изключително важна роля за увеличаване на конкурентоспособността и производителността. Необходимо е по отношение на тази бързо развиваща се област да гарантираме, че това, което е добро за околната среда, е добро и за работниците.

Като се има предвид колко бързо се очаква да се разраства зелената икономика, е важно да предвидим всякакви нови и новопоявяващи се рискове за БЗР във връзка със зелените работни места още преди появата им. Ето защо EU-OSHA проведе задълбочено прогнозно проучване, като разгледа как би се развила работата по отношение на зелените работни места до 2020 г. и какви бъдещи предизвикателства може да донесе това за БЗР. Проучването определи няколко възможни бъдещи сценария, предлагащи развитие на зелените технологии при различни икономически и социални условия. Целта е вниманието да се насочи към потенциални рискове за БЗР в тази област и по-специално на създателите на политики от ЕС да се осигурят инструменти, които да им помагат да проектират работните места на утрешния ден и да опазват здравето и безопасността на европейските работници.

Научете повече на:

Прогнозен доклад за БЗР за зелени работни места

Резюме на доклада и сценариите

Анимациите, които представят новите и новопоявяващите се рискове за БЗР в сценариите

Освен това EU-OSHA проучи по-задълбочено проблемите относно БЗР, свързани със специфични „зелени“ технологични области, изтъкнати в прогнозното проучване, като например маломащабни приложения на слънчева енергия, „зелено“ строителство или вятърна енергия.

Научете повече на:

• Е-факт за БЗР и маломащабни приложения на слънчева енергия
• Е-факт за БЗР и „зелени“ сгради
• БЗР и вятърна енергия: прочететедоклада и резюмето за е-факт

Предлагат се също и контролни списъци, които да помогнат за идентифициране на потенциалните опасности за безопасността и здравето на работниците, свързани с тези „зелени“ технологии, и предоставяне на примери за превантивни мерки. Тези контролни списъци могат да се използват за подпомагане на процеса на оценка на риска на работното място:

• Контролен списък за БЗР и маломащабни приложения на слънчева енергия
• Контролен списък за БЗР и „зелени“ сгради
• Контролен списък за БЗР и вятърна енергия