Филмът трябва да разглежда рисковете, пред които са изправени хората на техните работни места (каквито са физичните, химичните, механичните или психосоциалните рискове). Освен това той може да разглежда правата на работниците, здравословните и безопасни условия на работното място или ефектите, които политическите и икономическите промени оказват върху начина, по който работим. Може да бъде поставен фокус и върху секторите, които играят важна роля в икономическия, културния и политическия живот на Европа (т.е. образование, селско стопанство, строителство, здравеопазване); или върху групи, изправени пред особени предизвикателства, каквито са групите на мигриращите работници, жените, работниците с увреждания, младите работници и застаряващите работници.

Филмовата награда на тема "Здравословни работни места" се предоставя за авторски, творчески и артистичен документален филм, който поощрява дебатите и дискусиите сред европейските граждани относно значението на безопасността и здравето при работа. Филмът следва да изразява специфична гледна точка и да убеди журито със завладяваща история, силни образи и отлични режисьорски умения по отношение на работа с камерата, звука и монтажа. 

Победителят във филмовите награди на тема "Здравословни работни места" дава на EU-OSHA правото безплатно да

  • поставяне на трейлър или откъс от спечелилия филм с продължителност до пет минути и кинокадри (снимки) на уебсайта на EU-OSHA, в съобщенията за пресата или в информационния бюлетин на EU-OSHA.
  • показване на трейлъра или представяне на целия филм, спечелил конкурса, на непублични и нетърговски събития, организирани от EU-OSHA и нейната мрежа от фокусни точки в ЕС, ЕИП, страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки.
  • субтитриране на спечелилия филм на избрани европейски езици и предоставяне на EU-OSHA неизключителното, нетърговското и нетеатрално лицензно право да осигурява достъп (чрез електронна платформа със защитено влизане) до посочената по-горе мрежа, както и на други официални партньори.

На свой ред, правата върху субтитрите могат да се получат безплатно от автора на филма/ притежателите на правата върху спечелилия филм с цел по-нататъшно използване.

 Крайният срок за подаване на кандидатури за Европейските награди за добри практики изтече

За какви видове добри практики могат да се подават кандидатури?

Могат да се подават кандидатури във връзка с всякакви примери от реалния живот за това как стресът на работното място и психосоциалните рискове се управляват ефективно. В кандидатурите следва ясно да се посочва как добрата практика е била приложена на работното място (хипотетични примери няма да се разглеждат) и могат да включват доказателства за:

  • задълбочена оценка на психосоциалните рискове на работното място, последвана от практически дейности, имащи за цел превенция или намаляване на психосоциалните рискове, приложени чрез приобщаващ подход;
  • организационни дейности, имащи за цел намаляване на стреса на работното място, включително първично (премахване на рисковете), вторично (защита на работниците от рискове, които не могат да се премахнат) и третично (подпомагане на работниците, засегнати от стрес и психосоциални проблеми) ниво на намеса;
  • организационни мерки, съсредоточени върху ролята на висшето ръководство и средния управленски персонал при създаване на благоприятна психосоциална работна среда;
  • прилагане на цялостен подход към безопасността и здравето при работа, включително към оценката и управлението на психосоциалните рискове и насърчаването на психичното здраве на работното място;
  • разработване и прилагане на практически инструменти за оценката и управлението на стреса и психосоциалните рискове на работното място.

Какво следва да демонстрира една кандидатура?

Журито ще обърне особено внимание на доказателства за:

  • действително и ефективно управление на психосоциалните рискове и стреса на работното място;
  • иновационни мерки, насочени към работното място;
  • успешното реализиране на мерките;
  • действителни и доказуеми подобрения на безопасността и здравето;
  • отчитане на разнообразието на работната сила;
  • ефективно участие и приобщаване на работната сила и нейните представители;
  • устойчивостта на мерките във времето;
  • възможността за прехвърляне към други работни места (включително към такива в други държави членки и към малки и средни предприятия);
  • навременност (мярката следва да бъде или скорошна или да не е широко оповестена).

Освен това мярката следва да изпълнява, а в най-добрия случай да надминава, съответните законодателни изисквания на държавите членки, в която тя е била реализирана. Насочените към отделния човек мерки, като например обучение, следва също така да демонстрират как те представляват част от по-широк подход за управление на психосоциалните рискове на работното място.

Примерите за добри практики не следва да се разработват единствено с цел търговска печалба. Това се отнася за продукти, инструменти или услуги, които се продават или биха могли да бъдат продавани на пазара.

Кой може да участва?

Могат да се подават кандидатури за добри практики от предприятия или организацииот държавите членки на ЕС, страните кандидатки, страните потенциални кандидатки и страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), включително:

  • отделни предприятия;
  • предприятия или организации по веригата за доставки на продукти, оборудване или персонал;
  • институции и организации за обучение и образование;
  • организации на работодателите, търговски сдружения, професионални съюзи и неправителствени организации;
  • регионални или местни служби за превенция на рискове за безопасността и здравето при работа, застрахователни институции и други посреднически организации;
  • официални партньори на кампанията „Здравословни работни места“.

Как да участвате

Наградите за добри практики се  координират на национално равнище от мрежата от фокусни точки на EU-OSHA (www.healthy-workplaces.eu/fops). Партньорите на мрежата във вашата държава ще ви предоставят подробна информация за това как да участвате в конкурса.

Кандидатурите най-напред се оценяват на национално равнище, след което победителите на национално ниво се номинират за участие в общоевропейския конкурс, на който ще бъдат определени окончателните победители.

Ако сте многонационална или общоевропейска организация и официален партньор на кампанията „Здравословни работни места“, можете да подадете кандидатурата си директно до EU-OSHA. Подробна информация за това как да подадете кандидатура за конкурса „Награди за добри практики“ на европейско равнище можете да получите на gpa [at] healthy-workplaces [dot] eu

Участието е отличен начин за популяризиране на важни въпроси във връзка с безопасността и здравето във вашата организация. Конкурсът може да послужи като чудесен източник на мотивация при работата за подобряване на безопасността и здравето на работното място.

Наградите се организират съвместно от EU-OSHA и държавите — членки на ЕС, от 2000 г. и целта им е да отличат изключителни и новаторски постижения в областта на БЗР. Те допринасят за онагледяване на ползите от високото ниво на безопасност и здраве при работа и служат като платформа за обмен на информация и популяризиране на добрите практики в Европа.

Всички кандидатури се оценяват първо на национално равнище от мрежата от фокусни точки на ЕU-OSHA. На следващия етап избраните на национално ниво кандидатури участват в общоевропейското състезание, въз основа на което се избират крайните примери, отличени с награди, и с поощрителни награди.

Така през последната година на всяка кампания тези примери за добри практики се популяризират и награждават.

Наградата се присъжда за документален филм, във фокуса на който е човекът в променящите се условия на труд. Филмът трябва да разглежда въздействието на политическите и икономическите промени върху нашия начин на работа и живот или други теми, свързани с работата, например физическите и психологическите условия, съществуващите и новите рискове на работното място.

Информация за правилата, реда и крайните срокове за кандидатстване можете да намерите на уебсайта на Doclisboa.

Критерии за филми

Носители на наградата: 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 r., 2021 r., 2022 r., 2023 r., 2024 r., 2025 r.

GHS (Глобалната хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикали) беше приета в много държави по света и сега се използва също така като основа за международните и националните разпоредби за транспорт на опасни товари.

Опасностите от химикали се съобщават посредством предупредителни думи и пиктограми на етикетите и информационните листове за безопасност.

Нови пиктограми в червена рамка заменят познатите оранжеви символи за опасност.

Нови термини замениха старите:

  • смеси вместо продукти
  • опасни вместо рискови
  • пиктограми вместо символи
  • предупреждения за опасност вместо фрази за риск
  • препоръки за безопасност вместо съвети за безопасност
  • предупредителни думи (напр. „Опасност“, „Предупреждение„) заменят знаците за опасност

 

Изтеглете нашите плакат и листовка относно Пиктограмите за опасност обяснени

Гледайте Напо е в .... Опасност: Химикали!

Класификация

В повечето случаи доставчиците трябва да вземат решение относно класификацията на дадено вещество или смес. Това се нарича самокласификация.

В някои случаи решението относно класификацията на веществата се взема на общностно равнище с оглед да се осигури адекватно управление на риска. Държавите членки, производителите, вносителите и потребителите надолу по веригата могат да предлагат класифицирането и етикетирането на дадено вещество да бъдат хармонизирани в целия Европейски съюз. Информацията ще бъде достъпна и в списъка C&L.

Това обикновено са най-опасните вещества: канцерогенни, мутагенни, токсични за репродукцията или респираторни сенсибилизатори, биоцидни продукти или продукти за растителна защита. Всички предишни хармонизирани класификации на вещества съгласно предходното законодателство (Директива за опасни вещества) са превърнати в хармонизирани класификации на CLP. За доставчиците е задължително да прилагат това хармонизирано класифициране и етикетиране.

Основни моменти

  • Вижте новите етикети за опасност и информационни листове за безопасност (ИЛБ).
  • Обучете работниците да разбират и разпознават информация на етикетите съгласно CLP.
  • Проверете дали вашата употреба на вещество или смес е включена в обхвата на ИЛБ и дали няма препоръка против нея.
  • Изпълнявайте съветите от новите етикети и информационни листове за безопасност.
  • Проверете дали класификацията е променена.
  • Направете оценка на риска за работниците и актуализирайте оценките на риска на работното място, ако се налага.
  • Ако сте работодател, съобщете за тези промени на вашите работници.
  • Ако имате въпроси за новия етикет или информационен лист за безопасност, говорете с доставчика си.

Източник: ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“

Уеб страници на ECHA относно класификацията на вещества и смеси (на 23 езика на ЕС)

Етикетиране

Доставчиците трябва да етикетират веществото или сместа, съдържащи се в опаковка, съгласно CLP, преди да ги пуснат на пазара, ако:

  • Веществото е класифицирано като опасно
  • Сместа съдържа едно или повече вещества, класифицирани като опасни над определена прагова стойност

Статия на OSHwiki относно етикетиране на химикали

Уеб страници на ECHA относно етикетиране и опаковане (на 23 езика на ЕС)

Списък за класифициране и етикетиране

Списъкът за класифициране и етикетиране (С&L) е база данни с основната информация за класифицирането и етикетирането на нотифицирани и регистрирани вещества, получена от производители и вносители. Той освен това съдържа списък на правно обвързващите хармонизирани класификации (приложение VI към Регламента за CLP). Списъкът е изготвен и се поддържа от ECHA.

Допълнителна информация

Т.нар. „нов подход“ представлява иновативен начин за техническо хармонизиране чрез разделяне на отговорностите между европейския законодател и европейските органи за стандартизация.

„Новият подход“ се основава на следните основополагащи принципи:

  • европейските директиви определят „съществените изисквания“ за осигуряване на висока степен на защита на здравето и безопасността, защита на потребителите или опазване на околната среда. Съгласно новия подход тези директиви се приемат на основание на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 95 от Договора за ЕО), който допуска приемане на мерки за подобряване на свободното движение на стоки;
  • задачата за изготвяне на съответните хармонизирани стандарти, отговарящи на определените с директивите съществени изисквания относно продуктите, е възложена на европейските организации за стандартизация (CEN, CENELEC и ETSI);
  • приема се, че продуктите, които съответстват на хармонизирани стандарти, отговарят на съответните съществени изисквания (презумпция за съответствие, маркировка „CE“) и държавите членки трябва да приемат свободното движение на тези продукти;
  • прилагането на тези стандарти е доброволно. Възможно е прилагане на алтернативни стандарти, но тогава производителите са длъжни да докажат, че техните продукти отговарят на съществените изисквания.

Подробна информация относно директивите, приети в рамките на новия подход, може да се намери в раздела за директивите или на следните уеб страници на Европейската комисия:

 

Връзки към европейски и международни организации по стандартизация 

Национални органи по стандартизация

Членове на CEN

Държава Институция / член на CEN
Австрия Austrian Standards International (ASI)
Белгия Bureau de Normalisation/Bureau voor Normalisatie (NBN)
България Български институт за стандартизация (BDS)
Кипър Κυπριακοσ Οργανισμοσ Τυποποιησησ (CYS)
Чешка република Úřad pro technickou normalizaci, metrologii a státní zkušebnictví (ÚNMZ)
Дания Dansk Standard (DS)
Естония Eesti Standardikeskus (EVS)
Финландия Suomen Standardisoimisliitto r.y. (SFS)
Франция Association Française de Normalisation (AFNOR)
Германия Deutsches Institut für Normung e.V. (DIN)
Гърция Ελληνικός Οργανισμός Τυποποίησης (ELOT)
Унгария Magyar Szabványügyi Testület (MSZT)
Исландия Islenskir Stadlar (IST)
Ирландия National Standards Authority of Ireland (NSAI)
Италия Ente Nazionale Italiano di Unificazione (UNI)
Латвия Latvijas Standarts (LVS)
Литва Lietuvos Standartizacijos Departamentas (LST)
Люксембург Institut Luxembourgeois de la normalisation, de l'accreditation, de la sécurité et qualité des produits et services (ILNAS)
Малта Malta Competition and Consumer Affairs Authority (MCCAA)
Нидерландия Nederlands Normalisatie-instituut (NEN)
Норвегия Norsk Standard (SN)
Полша Polski Komitet Normalizacyjny (PKN)
Португалия Instituto Português da Qualidade (IPQ)
Румъния Asociaţia de Standardizare Din România (ASRO)
Словакия Slovenský ústav technickej normalizácie (SUTN)
Словения Slovenian Institute for Standardization (SIST)
Испания Asociación Española de Normalización y Certificación (AENOR)
Швеция Swedish Standards Institute (SIS)
Швейцария Schweizerische Normen-Vereinigung (SNV)

Членове на CENELEC  

Държава Институция / член на CENELEC
Австрия Österreichischer Verband für Elektrotechnik
Белгия Comité Electrotechnique Belge / Belgisch Elektrotechnisch Comité
България Български институт за стандартизация (BDS)
Кипър Κυπριακοσ Οργανισμοσ Τυποποιησησ (CYS)
Чешка република Úřad pro technickou normalizaci, metrologii a státní zkušebnictví (ÚNMZ)
Дания Dansk Standard (DS)
Естония Eesti Standardikeskus (EVS)
Финландия Sähkö- ja Elektroniikka-alan Kansallinen Standardointijärjestö (SESKO)
Франция Union Technique de l'Electricité
Германия Deutsche Kommission Elektrotechnik Elektronik
Гърция Ελληνικός Οργανισμός Τυποποίησης (ELOT)
Унгария Magyar Szabványügyi Testület (MSZT)
Исландия Staðlaráð Íslands
Ирландия Electro-Technical Council of Ireland Limited
Италия Comitato Elettrotecnico Italiano
Латвия Latvijas Standarts (LVS)
Литва Lietuvos Standartizacijos Departamentas (LST)
Люксембург Institut Luxembourgeois de la normalisation, de l'accreditation, de la sécurité et qualité des produits et services (ILNAS)
Малта Malta Competition and Consumer Affairs Authority (MCCAA)
Нидерландия Nederlands Normalisatie-instituut (NEN)
Норвегия Norsk Elektroteknisk Komite
Полша Polski Komitet Normalizacyjny (PKN)
Португалия Instituto Português da Qualidade (IPQ)
Румъния Asociaţia de Standardizare Din România (ASRO)
Словакия Slovenský ústav technickej normalizácie (SUTN)
Словения Slovenian Institute for Standardization (SIST)
Испания Asociación Española de Normalización y Certificación (AENOR)
Швеция SEK Svensk Elstandard
Швейцария Electrosuisse

Директива 89/391 — „Рамковата директива“ за БЗР
от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място — „Рамкова директива“.

През 1989 г. някои разпоредби от рамковата директива довеждат до значителни иновации, сред които:

  • Въведен е терминът „работна среда“ в съответствие с Конвенция №155 на Международната организация на труда (МОТ) и се определя модерен подход, който взема под внимание техническата безопасност и цялостната превенция на здравни проблеми.
  • Директивата има за цел да установи еднакво равнище на безопасност и здраве, които да са от полза за всички работници (единственото изключение са надомните работници и някои обществени и военни служби).
  • Директивата задължава работодателите да предприемат подходящи превантивни мерки, за да направят работата по-безопасна и по-здравословна.
  • Директивата въвежда като важен елемент принципа за оценка на риска и определя неговите основни елементи (напр. идентифициране на опасността, участие на работника, въвеждане на подходящи мерки при поставяне на приоритета върху отстраняването на риска при източника, документиране и периодична преоценка на опасностите на работното място).
  • Новото задължение за въвеждане на превантивни мерки ясно подчертава значението на новите форми на управление на безопасността и здравето като част от общия процес на управление.

Предвижда се рамковата директива да бъде транспонирана в националното законодателство до края на 1992 г. Последствията за националните правни системи са различни в отделните държави-членки. В някои рамковата директива има значителни правни последствия поради незадоволителното национално законодателство, а в други не се налага значително съгласуване.

През 2004 г. Европейската комисия издава Съобщение (COM [2004] 62) относно практическото приложение на разпоредбите на тези директиви, а именно Директива 89/391 EИО (рамкова директива), Директива 89/654 EИО (работни места), Директива 89/655 EИО (работни съоръжения), Директива 89/656 EИО (лични предпазни средства), Директива 90/269 EИО (ръчна обработка на товари) и Директива 90/270 EИО (екранно оборудване)]. В съобщението се посочва, че са налице свидетелства за положителното въздействие на законодателството на ЕС върху националните стандарти за безопасност и здраве при работа, състоящи се както от национално законодателство за прилагане, така и от практическо приложение в предприятия и институции от публичния сектор.

В най-общ план докладът заключва, че законодателството на ЕС е допринесло за изграждане на култура на превенция в целия Европейски съюз, както и за рационализиране и опростяване на националните законодателни системи. В същото време, в доклада се подчертават различни недостатъци в прилагането на законодателството, които затрудняват постигането на цялостния му потенциал. Освен това се посочват случаи, за които са стартирани процедури по нарушения.