You are here

Управление на БЗР в контекста на застаряващата работна сила

Ageing and OSH. Older worker at the workplace

По-възрастните работници представляват все по-голяма част от работната сила. Тъй като хората работят по-дълго, управлението на БЗР по отношение на възрастта се превръща в приоритет.

Повишаването на равнищата на заетост и удължаването на трудовия живот на хората са важни цели на националните и европейските политики от края на 90-те години на ХХ в. до днес. Равнището на заетост в ЕС-28 сред населението на възраст между 55 и 64 години се е увеличило от 39,9% през 2003 г. до 50,1% през 2013 г. Тази стойност обаче е далеч под общото равнище на заетост на хората във възрастовата група 22–64 години. Средната възраст на напускане на пазара на труда се е покачила от 59,9 години през 2001 г. на 61,5 години през 2010 г.

В стратегията „Европа 2020“ е заложена целта за увеличаване на равнището на заетост сред населението на възраст между 20 и 64 години до 75%, което означава, че европейските граждани трябва да работят по-дълго.

Обичайните промени, свързани с възрастта, могат да имат положителен или отрицателен характер

Много личностни качества като мъдрост, стратегическо мислене, цялостно възприемане и способност за обмисляне се усъвършенстват или се пораждат с напредване на възрастта. Трудовият опит и професионалният капацитет също се натрупват с възрастта.

Но някои функционални способности, предимно физически и сетивни, намаляват в резултат на естествения процес на стареене. Потенциалните промени във функционалния капацитет трябва да се вземат предвид при извършването на оценка на риска (вж. по-долу), а работата и работната среда трябва да бъдат адаптирани с оглед на тези промени.

Свързаните с възрастта промени във функционалния капацитет не са еднакви за всички хора поради индивидуалните различия в начина на живот, храненето, физическата подготовка, наличието на генетична предразположеност към конкретни заболявания, ниво на образование и работната и други среди.

По-възрастните работници не са хомогенна група; може да има значителни различия между хората на една и съща възраст.

Остаряване и пазарът на труда

Свързаното с възрастта намаляване на капацитета влияе предимно на физическите и сетивните способности, които са най-важни за тежкия физически труд. Пренасочването от добивни и производствени отрасли към услугите и основана на знанието промишленост, както и по-широкото автоматизиране и механизиране на трудовите дейности и използването на механизирано оборудване, доведоха до намаляване на необходимостта от тежък физически труд.

В този нов контекст все повече се ценят много способности и умения, които се свързват с възрастните хора, например добрите умения за работа с хора, обслужването на клиенти и отношението към качеството.

Освен това много свързани с възрастта промени имат по-голямо значение за някои професионални дейности, отколкото за други. Например промените в способността за пазене на равновесие имат по-сериозни последствия за пожарникари и спасители, които работят в екстремни условия, носят тежко оборудване и повдигат и пренасят хора; намалената способност за преценка на разстоянията и скоростта на движещи се предмети оказва въздействие върху шофирането през нощта, но не засяга служителите в офиси.

Съобразена с възрастта оценка на риска

Възрастта е само един от аспектите на многообразието на работната сила. Съобразена с възрастта оценка на риска означава да се отчетат свързаните с възрастта аспекти на отделните възрастови групи при оценяване на рисковете, което включва потенциалните промени във функционалния капацитет и здравословното състояние.

Рисковете, характерни за по-възрастните служители, включват:

  • тежък физически труд,
  • опасности, свързани с работата на смени,
  • работа в гореща, студена или шумна работна среда.

Тъй като обаче различията между отделните хора нарастват с възрастта, не бива да се правят допускания само въз основа на възрастта. Оценката на риска трябва да отчита работното натоварване във връзка с индивидуалните възможности и здравословното състояние на работника.

Научете повече за наличните към момента инструменти за оценка на риска онлайн (OiRA), съобразените с възрастта оценки на риска и гаранцията, че всеки е обхванат.

Насърчаване на трудоспособност и здраве на работното място

Работоспособността е балансът между работата и ресурсите на индивида; когато работата и ресурсите на индивида си съответстват, налице е добро ниво на работоспособност. Основните фактори, които оказват влияние върху нея, са:

  • здраве и функционален капацитет,
  • образование и компетентности,
  • ценности, нагласи и мотивация,
  • работна среда и трудова общност,
  • съдържание, натовареност и организация на работа.

Работооспособността може да се измери чрез индекса за работоспособност. Понятието за работоспособност предполага, че дейностите на работното място за повишаване на способността за работа обхващат всички тези фактори.

Здравето на по-възрастните хора се влияе от това, дали са водили здравословен живот на по-млада възраст. Намаляването на функционалния капацитет може да бъде забавено и сведено до минимум чрез здравословен начин на живот, например редовни упражнения и здравословно хранене. Работното място има важно значение за насърчаване на здравословен начин на живот и за стимулиране на дейности за превенция на намаляването на функционалните способности с цел поддържане на добри нива на работоспособност. Дейностите за подобряване на здравето на работното място обхващат различни теми, сред които диета и хранене, консумация на алкохол, преустановяване на тютюнопушенето, физически упражнения, възстановяване и сън.

Приспособяване на работата и работната среда

Проучване на общественото мнение, извършено от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа през 2012 г. показва, че голяма част от гражданите на ЕС смятат, че добрите практики за здраве и безопасност са важни и помагат на хората да работят по-дълго.

Добре организираното работно място е полезно за всички възрастови групи, включително за по-възрастните работници. С промяната на способностите трябва да се променя и естеството на работа, например чрез:

  • реорганизация или ротация на работното място,
  • повече кратки почивки,
  • по-добра организация на работата на смени, например чрез ускорена ротация на смените (2–3 дни),
  • подходящо осветление и контрол на нивото на шума,
  • добър ергономичен дизайн на оборудването.

Политики за връщане на работа

Продължителният отпуск по болест може да провокира психични проблеми, социално изключване и ранно напускане на пазара на труда. Улесняването на връщането на работа след отпуск по болест е от решаващо значение за по-възрастните работещи. Примери за инициативи за насърчаване на връщането на работа в европейските страни са издаването на „свидетелства за трудоспособност“ вместо свидетелство за нетрудоспособност във Великобритания и проектът „Връщане на работа“ в Дания.

Прочетете доклада на EU-OSHA Връщане на работа и научете повече във фактологичните справки по темата.