You are here

Национални фокусни точки

National Focal Points

Във всяка държава членка EU-OSHA разполага с национална фокусна точка , чиито данни са достъпни за обществеността.

Определени от всяко правителство като официален представител на EU-OSHA във въпросната страна, фокусните точки обикновено са компетентните национални органи по въпросите на безопасните и здравословни условия на труд и са основно действащо лице в изпълнението на работните програми на EU-OSHA.

Каква е правното основание за учредяването на национални фокусни точки?

Регламент (ЕО) № 2062/94 на Съвета от 18 юли 1994 г. за създаване на Европейска агенция за безопасност и здраве при работа, изисква създаването на национална фокусна точка, която е компетентният национален орган или определена от него национална институция.

Националната фокусна точка се задължава да взема предвид становищата на социалните партньори на национално равнище в съответствие с националното законодателство и/или практика.

Как функционират националните фокусни точки?

Всяка фокусна точка отговаря за собствена тристранна мрежа, състояща се от правителствени органи и представители на организации на работниците и работодателите. Националната мрежа отразява ситуацията в държавата членка и не се определя от EU-OSHA.

Тази мрежа допринася за работата на EU-OSHA и механизма за разпространение на продукти и информация сред националните заинтересовани страни. Важно е да се отбележи, че фокусните точки са активни в планирането и осъществяването на кампаниите на EU-OSHA, както и в номинирането на експерти за групите и семинарите на Агенцията.

Как стои въпросът с държавите, които не са членки?

Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, както и държавите от ЕИП, също имат национални фокусни точки, които участват пълноправно в мрежата от фокусни точки на EU-OSHA и имат същия статут като тези на държавите членки. Швейцария като държава от ЕАСТ също участва в мрежата от фокусни точки на EU-OSHA.

EU-OSHA поддържа национални фокусни точки в държавите, обхванати от Инструмента за предприсъединителна помощ (IPA), а именно – Бивша югославска република Македония, Турция, Албания, Босна и Херцеговина, Косово съгласно Резолюция на Съвета за сигурност на ООН 1244/99, Черна гора и Сърбия.