You are here

Европейски директиви в областта на безопасността и здравето при работа

European directives on safety and health at work
Директивата е законодателен акт, предвиден в Договора за ЕС. Тя е задължителна в своята цялост и задължава държавите членки да я транспонират в своето национално законодателство в определен срок.

Съгласно член 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз ЕС разполага с правомощието да приема директиви в областта на безопасността и здравето при работа. Рамковата директива с нейното широко приложно поле и други директиви, посветени на конкретни аспекти на безопасността и здравето при работа, са основата на европейското законодателство в областта на безопасността и здравето.

При транспонирането на директивите на ЕС в националното законодателство държавите членки имат свобода да приемат по-строги правила за защитата на работниците. Поради това законодателните изисквания в областта на безопасността и здравето при работа се различават в отделните държави членки на ЕС.

Изброяване на директивите по тематични области

Резюметата на директивите са достъпни само на английски език, но в края на всяко резюме са поместени връзки към пълния текст на съответната директива на всички езици на ЕС.

Въз основа на Рамковата директива са приети поредица от специални директиви, уреждащи конкретни аспекти на безопасността и здравето при работа. Рамковата директива обаче продължава да се прилага към всички области, попадащи в обхвата на специалните директиви. В случаите, когато специалните директиви съдържат по-строги и специфични разпоредби, тези специални разпоредби се прилагат с предимство. Специалните директиви конкретизират принципите, залегнали в Рамковата директива, във връзка със:

  • конкретни задачи (например ръчна обработка на товари);
  • конкретни опасности при работа (например експозиция на опасни вещества или физически агенти);
  • конкретни работни места или сектори (например временни работни площадки, добивна промишленост, риболовни плавателни съдове);
  • конкретни групи работници (например бременни жени, млади работници, работници, наети на срочни трудови договори);
  • определени аспекти, свързани с работата (например организация на работното време).

Специалните директиви определят как да се оценяват тези рискове и в някои случаи посочват гранични стойности за определени вещества или агенти.

Наред с горното някои директиви на ЕС, приети на основание на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, са свързани с аспекти на безопасността и здравето. На това правно основание са приети поредица от технически директиви в рамките на т.нар. „нов подход“, съгласно който европейските организации за стандартизация (Европейският комитет по стандартизация (CEN), Европейският комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI)) определят и актуализират текущо европейски стандарти.

Европейски законодателен процес 

Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 г. определя политическата рамка за европейската политика в областта на безопасността и здравето. Отправната точка за законодателните инициативи на европейско равнище е законодателното предложение, изготвяно от Европейската комисия. Съгласно „обикновената законодателна процедура“ компетентни да приемат директивите на ЕС са Европейският съвет и Европейският парламент. В някои случаи те делегират на Европейската комисия законодателни правомощия за адаптиране на директиви към техническия прогрес.

Европейските социални партньори играят важна роля в европейския процес на вземане на решения в областта на безопасността и здравето при работа като резултат от задължението да се провеждат консултации с тях на различни етапи. Договорът за функционирането на Европейския съюз предвижда също възможността за сключване на автономни споразумения. До момента в резултат на европейския социален диалог са приети няколко автономни споразумения.

Историческа информация за законодателството в областта на безопасността и здравето

Първите европейски директиви в областта на безопасността и здравето при работа са приети въз основа на общите разпоредби за хармонизиране на пазара. Причината за това е, че в Договора не е предвидена ясно формулирана законодателна компетентност в областта на безопасността и здравето при работа до средата на 80-те години. Дотогава на безопасните и здравословни условия на труд се гледа като на част от процесите на хармонизиране на пазара и икономическите политики на Европейската икономическа общност. Например на това основание са приети Директива 77/576/ЕИО за хармонизиране на националните законодателства относно знаците за безопасност на работното място и Директива 78/610/ЕИО за хармонизиране на професионалните гранични стойности на експозиция на винилхлоридни мономери.

Единният европейски акт от 1987 г. е значителна крачка напред, тъй като въвежда в Договора нова правна разпоредба относно социалната политика, насочена към „подобрения, особено на работната среда, по отношение на здравето и безопасността на работниците“. С въвеждането на тази разпоредба в Договора е подчертано значението на безопасните условия на труд. Освен това разпоредбите в новата глава, посветена на социалните въпроси, оправомощават Европейската комисия да насърчава социалния диалог между работодателите и представителите на работниците и служителите на европейско равнище.

С Договора от Амстердам от 1997 г. законодателната компетентност в областта на европейските социални политики е допълнително укрепена чрез включването на социалното споразумение в Договора. Договорът от Лисабон — освен че преномерира членовете за социалната политика — запазва същността на предишния член 136 и следващи от Договора за ЕО (понастоящем член 151 и следващи от Договора за функционирането на Европейския съюз).