Психосоциалните рискове и последиците от тях за психичното и физическото здраве са сред най-проблемните въпроси в областта на безопасността и здравето при работа (БЗР). Наред с вредното им въздействие върху индивидуалното здраве, психосоциалните рискове могат също така да имат отрицателни последици за ефективността на организациите, както и на националните икономики.
Стресът, безпокойството и депресията са вторият най-често срещан здравен проблем, свързан с работата, който засяга европейските работници. Повдигането на въпроса за аспектите на психичното здраве и споменаването на предизвикателствата на работното място все още се свързва със страха от стигматизиране. Въпреки това делът на работниците, които съобщават, че са изложени на въздействието на рискови фактори, способни да повлияят неблагоприятно върху психичното им здраве, е почти 45 %. Когато обаче се разглеждат като организационен, а не като индивидуален проблем, психосоциалните рискове могат да се преодолеят по същия структуриран и организиран начин, както и останалите рискове за БЗР.
Какво представляват психосоциалните рискове?
Психосоциалните рискове произтичат от лошото планиране, организация и управление на работата, както и от лошия социален контекст на работата, и могат да доведат до отрицателни психологически, физически и социални резултати. Някои примери за условия на труд, водещи до психосоциални рискове, са:
- прекомерно работно натоварване;
- противоречиви изисквания и липса на яснота по отношение на функциите;
- липса на участие във вземането на решения, които засягат работника;
- липса на влияние върху начина, по който се извършва работата;
- лошо управление на организационни промени;
- несигурност на работните места
- неефективна комуникация;
- липса на подкрепа от ръководството или колегите;
- психологически и сексуален тормоз; и
- работа с трудни клиенти, пациенти, ученици и пр.
Когато се разглеждат изискванията в работата, е важно да не се бъркат психосоциални рискови фактори като прекомерното работно натоварване, с условия, при които макар трудовите задачи да са стимулиращи и понякога трудни, е налице подкрепяща трудова среда, в която работниците разполагат с достатъчна автономност и са добре обучени и мотивирани да изпълняват задачите по най-добрия начин според способностите си. Добрата психосоциална среда способства за добрите резултати и личностното развитие, както и за психичното и физическото благосъстояние на работниците.
Работниците изпитват стрес, когато изискванията в работата им като цяло са прекомерни и надхвърлят способността им да се справят с тях. В допълнение към свързаните с това проблеми с психичното здраве като професионално изчерпване, тревожност, депресия и дори склонност към самоубийство, работниците, които страдат от продължителен стрес, могат да развият и тежки физически здравни проблеми като сърдечносъдови заболявания или мускулно-скелетни смущения.
Сред отрицателните последици за организацията са лошите цялостни резултати от дейността, увеличеният брой отсъствия и присъствия при заболяване (работници, които се явяват на работа, когато са болни и не могат да работят ефективно), повишеното текучество, както и увеличеният брой злополуки и наранявания. Отсъствията, свързани с психичното здраве, обикновено са по-продължителни от тези, произтичащи от други причини, а свързаните с работата рискови фактори са важен елемент, допринасящ за повишаването на дела на ранно пенсиониращите се. Оценките за разходите на предприятията и обществото са значителни и възлизат на милиарди евро на национално равнище.
Колко съществен е проблемът?
Проучването OSH Pulse, проведено от EU-OSHA през 2022 г., показва, че 27 % от работниците изпитват стрес, тревожност или депресия, причинени или влошавани от работата. Някои от психосоциалните рискове, за които е установено, че имат най-вредно въздействие върху здравето на работниците, са неблагоприятното работно време и интензивността на труда.
Превантивният, цялостен и систематичен подход към управлението на психосоциалните рискове се смята за най-ефективен. Eвропейското проучване на предприятията относно новите и възникващите рискове (ESENER) на EU-OSHA изследва как се възприемат и управляват психосоциалните рискове в европейските предприятия, като идентифицира основните фактори и пречки и необходимостта от подкрепа. Проучването показва, че психосоциалните рискове се смятат за по-голямо предизвикателство и е по-трудно да бъдат управлявани в сравнение с „традиционните“ рискове за БЗР. По-задълбоченият анализ показва, че микро- и малките предприятия са особено склонни да подценяват психосоциалните рискове и често не прилагат подходящи превантивни мерки. Във всички предприятия и във всички държави членки е необходимо да се повиши осведомеността и да се предоставят отраслово базирани лесни практически инструменти за управление на свързаните с работата психосоциални рискове.
Какво може да се направи за предотвратяване и управление на психосоциалните рискове?
Политиката на Европейския съюз отчита обстоятелството, че психичното здраве трябва да бъде разглеждано по всеобхватен начин във всички области на политиката, което включва психичното здраве на работното място.
Ако подходът е правилен, психосоциалните рискове могат да бъдат предотвратени или управлявани успешно, независимо от размера или вида на предприятието.
Управлението на свързаните с работата психосоциални рискове е не само морално задължение и добра инвестиция за работодателите, но и правен императив, определен в Рамкова директива 89/391/ЕИО, подкрепен с рамковите споразумения на социалните партньори относно свързания с работата стрес и тормоза и насилието на работното място.
Работодателите носят юридическа отговорност да гарантират, че се извършва правилна оценка и контрол на рисковете на работното място. Включването на работниците в този процес е от съществено значение, за да се гарантира по-добро и по-ефективно определяне и управление на рисковете. Работещите и техните представители най-добре разбират проблемите, които могат да възникнат на работното им място и участието им е доказан фактор за успех в борбата с психосоциалните рискове при работа.
Научете повече за практическите насоки тук.