засяга степента, в която служителите могат да влияят върху начина, по който изпълняват трудовите си задължения. Това може да се отнася например до методите на работа и планирането.

често срещано психично разстройство. Включва подтиснатост или загуба на удоволствието от или интереса към извършване на дейности за продължителни периоди. Депресията се различава от обичайните промени в настроението и чувствата в ежедневието. (Депресията е позната също като „депресивно разстройство“).

заклеймяване във връзка с психичното здраве е налице, когато хора биват подложени на осъждане, биват изключвани или третирани несправедливо поради факта, че изпитват проблеми с психичното здраве. Такова заклеймяване често произлиза от недоразумения, страх или стереотипи и може да доведе до чувство на срам и дискриминация.

що се отнася до превенцията на психосоциалните рискове, индивидуалните мерки са тези, насочени към и оказващи подкрепа на дадено лице на фона на променящите се организационни или технически аспекти. Индивидуалните мерки може да включват обучение за справяне с трудни клиенти, обучение за организация на времето, обучение за устойчивост, коучинг, конфиденциален достъп до индивидуално консултиране и др.

тормозът, обикновено упражняван от отделни лица в организацията, представлява влошаващ се процес, който включва повтарящи се опити за заплахи, сплашване, уронване на достойнството или унижаване на един или повече колеги. На работното място извършителят може да е ръководител, колега, подчинен или клиент и може да е всеки, с когото служителят влиза в контакт поради работата си.

многообразието е наличието на различия в рамките на дадена среда. На работното място това може да означава разнообразие от личностни характеристики, включително раса, етническа принадлежност, пол, възраст, сексуална ориентация, религия, статут на лице с увреждане, социално-икономически произход и ниво на образование. Наличието на многообразна работната сила не означава просто наемане на хора с различен произход, а също така да се приемат и ценят тези различия и е тясно свързано с включването. Докато „разнообразие“ се отнася до това „кой“, „включване“ се отнася до начина, т.е. „как“, вижте също > Приобщаващи работни места.

насилието от трети страни включва актове на физическа или психологическа/вербална агресия, извършени от лица извън компанията, а не от колеги.

насърчаването на здравето на работното място представлява съвместните усилия на работодатели, служители и общество да подобрят здравето и благоолучието на хората на работното място.
Това може да бъде постигнато чрез комбинация от:

• подобряване на организацията на работата и работната среда;
• стимулиране на активното участие;
• насърчаване на личностното развитие.

цели да насърчава положителното психично здраве чрез повишаване на психологическото благополучие, компетентност и устойчивост и чрез създаване на подкрепящи условия на живот и среда. Насърчаването на психичното здраве на работното място обхваща инициативи на работодателя за подобряване на психичното здраве на служителите.

Неврологичното многообразие разглежда идеята, че всички хора имат различни когнитивни профили, неврологични способности, както и силни и слаби страни (предизвикателства), които трябва да бъдат признавани и уважавани.

набор от споделени ценности, убеждения, смисъл и очаквания, които формират начина, по който хората се трудят и взаимодействат в рамките на дадена организация. Тя оказва влияе върху комуникацията, вземането на решения и цялостната работна среда.

в контекста на БЗР организационните мерки се отнасят до промяната на организационните аспекти, работните процеси и проектирането на работните места, за да се сведе до минимум потенциалната вреда за служителите. По отношение на психосоциалните рискове възможните организационни мерки включват изясняване на отговорностите и задачите, ясни инструкции, гъвкави работни графици, ротация на работните места, подобряване на условията за заместване, оформяне на организационната култура и др.

показва колко добре се справя отделният служител с изпълнението на ежедневната работа по начин, който помага на организацията да постигне целите си.

отнася се до случаите, в които даден човек отива на работа, въпреки че е болен или има наранявания, когато състоянието му пречи да работи ефективно и/или безопасно.

приобщаващото работно място гарантира, че уникалният принос на всеки служител се цени и признава, като същевременно се зачитат различията и многообразието на служителите. В приобщаващите работни места се използват проактивни мерки за отстраняване на несъзнателните предубеждения, дискриминацията и неравните възможности и за адаптиране към способностите на всеки служител.

това са програми, които целят да подобрят способността на служителите да се върнат и да се задържат на работа след период на отсъствие поради боледуване, като програмите включват комбинация от медицински грижи, рехабилитация и интервенции и подкрепа на работното място.

синдром, който се дължи на хроничен стрес, свързан с работата, чиито симптоми се характеризират с три елемента: усещане за изчерпване на енергията или изтощение; засилено психическо дистанциране от работата или негативизъм и цинизъм по отношение на работата; и намалена ефективност на труда.

обикновено е упражняван от отделни лица в организацията и представлява влошаващ се процес, който включва повтарящи се опити от група служители за заплашване, сплашване, уронване на достойнството или унижаване на един или повече колеги. Психическият тормоз на работното място може да бъде започнат от ръководители, колеги, подчинени или клиенти, тоест от всеки, с когото служителят влиза в контакт поради работата си. Докато EU-OSHA определя „мобинг“ в смисъла на английския произход на думата като действие на група агресори (от „моб“ - тълпа), в много европейски страни „мобинг“ се използва като еквивалент на тормоз/злоупотреба.

се характеризират с клинично значимо смущение в когнитивните способности, контрола върху емоциите или поведението на човека. Те обикновено са свързани със стрес или влошаване във важни области на функциониране.

благополучие, при което отделният човек съзнава собствените си способности, може да се справя с обичайните стресови моменти в живота, може да работи продуктивно и плодотворно и да допринася за своята общност.

потенциалът на психосоциалните опасности да причинят психологическо, социално или физическо увреждане. Когато говорим за психосоциални рискове, следователно, ние се фокусираме върху това как психосоциалните опасности могат да се превърнат в реални въздействия върху здравето на работниците и организационните резултати.

систематично идентифициране на психосоциалните опасности на работното място и оценка на техния потенциал да причинят наранявания или вреди, което води до дискусии дали те биха могли да бъдат премахнати и ако не, какви превантивни или защитни мерки са и следва да бъдат въведени за контрол на риска.

отрицателните аспекти на психосоциалните фактори, които имат потенциал да окажат неблагоприятно въздействие върху здравето на служителите и други организационни резултати, например ниска степен на автономност или слаба социална подкрепа.

елементите на проектирането и управлението на работния процес и неговия социален и организационен контекст, например емоционално и работно натоварване, социална подкрепа.

работно място, в което се насърчава психосоциалното благополучие на служителите и се полага активно старание да се предотврати увреждането на психологическото и физическото им здраве, включително поради небрежност, непредпазливост или умишлено.

самозаклеймяването се отнася до ситуация, в която заклейменото лице е възприело отрицателните нагласи и вменявания като част от своята идентичност.

това е самоубийство, което или е причинено от работата, или работата е допринесла за него.

всяка форма на нежелано вербално, невербално или физическо поведение от сексуално естество, което цели или постига уронването на достойнството на дадено лице, по-специално чрез създаването на сплашваща, враждебна, унизителна, оскърбителна или обидна среда.

стресът, свързан с работата, може да се определи като модел от емоционални, когнитивни, поведенчески и физиологични реакции на неблагоприятни и вредни аспекти на естеството на работата, нейната организация и работната среда. Това е състояние, което се характеризира с високи нива на възбуда и стрес, а често и с усещане, че човекът не успява да се справи.

тормозът, обикновено упражняван от отделни лица в организацията, представлява влошаващ се процес, който включва повтарящи се опити за заплахи, сплашване, уронване на достойнството или унижаване на един или повече колеги. На работното място извършителят може да е ръководител, колега, подчинен или клиент и може да е всеки, с когото служителят влиза в контакт поради работата си.

това е процесът на проактивно справяне с психосоциалните опасности на работното място, като се започне от подготовката и изпълнението на оценката на психосоциалния риск, планирането и прилагането на съответните мерки и преразглеждането на мерките за осигуряване на непрекъснато приспособяване и подобряване на намесите.