Latest update: 13/12/2021

Рамкова директива за БЗР

Европейската рамкова директива за безопасността и здравето при работа (Директива 89/391 EИО), приета през 1989 г., отбеляза важен етап в подобряването на безопасността и здравето при работа. Тя гарантира минимални изисквания за безопасност и здраве при работа в цяла Европа, а държавите-членки имат право да поддържат или определят дори по-строги мерки.

Директива 89/391 — „Рамковата директива“ за БЗР
от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място — „Рамкова директива“.

През 1989 г. някои разпоредби от рамковата директива довеждат до значителни иновации, сред които:

  • Въведен е терминът „работна среда“ в съответствие с Конвенция №155 на Международната организация на труда (МОТ) и се определя модерен подход, който взема под внимание техническата безопасност и цялостната превенция на здравни проблеми.
  • Директивата има за цел да установи еднакво равнище на безопасност и здраве, които да са от полза за всички работници (единственото изключение са надомните работници и някои обществени и военни служби).
  • Директивата задължава работодателите да предприемат подходящи превантивни мерки, за да направят работата по-безопасна и по-здравословна.
  • Директивата въвежда като важен елемент принципа за оценка на риска и определя неговите основни елементи (напр. идентифициране на опасността, участие на работника, въвеждане на подходящи мерки при поставяне на приоритета върху отстраняването на риска при източника, документиране и периодична преоценка на опасностите на работното място).
  • Новото задължение за въвеждане на превантивни мерки ясно подчертава значението на новите форми на управление на безопасността и здравето като част от общия процес на управление.

Предвижда се рамковата директива да бъде транспонирана в националното законодателство до края на 1992 г. Последствията за националните правни системи са различни в отделните държави-членки. В някои рамковата директива има значителни правни последствия поради незадоволителното национално законодателство, а в други не се налага значително съгласуване.

През 2004 г. Европейската комисия издава Съобщение (COM [2004] 62) относно практическото приложение на разпоредбите на тези директиви, а именно Директива 89/391 EИО (рамкова директива), Директива 89/654 EИО (работни места), Директива 89/655 EИО (работни съоръжения), Директива 89/656 EИО (лични предпазни средства), Директива 90/269 EИО (ръчна обработка на товари) и Директива 90/270 EИО (екранно оборудване)]. В съобщението се посочва, че са налице свидетелства за положителното въздействие на законодателството на ЕС върху националните стандарти за безопасност и здраве при работа, състоящи се както от национално законодателство за прилагане, така и от практическо приложение в предприятия и институции от публичния сектор.

В най-общ план докладът заключва, че законодателството на ЕС е допринесло за изграждане на култура на превенция в целия Европейски съюз, както и за рационализиране и опростяване на националните законодателни системи. В същото време, в доклада се подчертават различни недостатъци в прилагането на законодателството, които затрудняват постигането на цялостния му потенциал. Освен това се посочват случаи, за които са стартирани процедури по нарушения.