Изменението на климата и безопасността и здравето на работниците
33% от работниците в ЕС са изложени на поне един рисков фактор, свързан с изменението на климата, като 20% съобщават, че са изложени на екстремни горещини, а 19% — на лошо качество на въздуха. Излагането на топлина е най-високо в сектори, които разчитат на труд на открито: 35% от работниците в селското стопанство, градинарството, горското стопанство или риболова съобщават, че работят в екстремни горещини, заедно с един на всеки четирима в сектора на строителството и енергетиката. Почти всеки десети работник изтъква симптоми или заболявания, свързани с горещината, като топлинен удар, замайване или крампи. Освен това повече от един на всеки десет работещи е изложен на интензивно слънце по време на работа, което е признато за рисков фактор за рак.
Регионалните различия са очевидни, като експозицията на работниците в Южна Европа е най-висока, вследствие на по-честите горещини и влошаването на състоянието на околната среда. Въпреки че над 50% от работодателите са въвели превантивни мерки, например засенчени зони за почивка или работни графици, съобразени с горещините, прилагането е неравномерно, което подчертава необходимостта от планиране, устойчиво на изменението на климата, и инвестиции във всички отрасли.
Освен това всеки пети работник се притеснява, че настоящата му работа и задачи ще се променят в резултат на мерки, въведени за предотвратяване на рисковете, свързани с изменението на климата. Това отразява нарастващото чувство на екологична тревожност — страх или притеснение, причинени от промени в околната среда и потенциалното им въздействие върху здравето.
Стрес и психично здраве на работното място: постоянен натиск и стигматизиране
Проблемите, свързани с работното натоварване, продължават да са широко разпространени в цяла Европа, като 44% от работниците посочват сериозно работно натоварване или претоварване. В сектора на здравеопазването и социалните грижи числото нараства до 50%, като 41% заявяват, че усилията им не са достатъчно признати или възнаграждавани, което отразява дългогодишните опасения относно професионалното изчерпване и недостига на персонал в сектора.
Констатациите също така сочат продължаващо стигматизиране по отношение на психичното здраве; 48% от респондентите считат, че разкриването на психично заболяване може да навреди на професионалното им развитие. Това схващане е особено разпространено сред по-младите работници и тези на по-нископлатени или несигурни длъжности. Въпреки това мнозинството от работещите не биха се притеснявали да обсъдят психичното си здраве с началник или мениджър, което предполага, че стигмата, свързана с психичното здраве, намалява.
Достъпът до подкрепа също се различава — 66% от работниците в големи предприятия имат достъп до информация и обучение за стреса и благосъстоянието, докато в микропредприятията този процент е едва 42%. Северните и западноевропейските страни като цяло показват по-добра подкрепа и по-активни подходи, докато други едва сега започват да се занимават с психичното здраве по структуриран начин.
Цифровизация и автономност на работното място
Цифровата трансформация на труда е в напреднал стадий: девет от всеки десет работници в ЕС използват поне една цифрова технология при изпълняване на задълженията си, а около един от всеки трима използва усъвършенствани инструменти, като захранвани с изкуствен интелект системи, носими устройства или роботи.
25% от работниците заявяват, че цифровите технологии се използват за наблюдение на тяхната работа и поведение, а 27% съобщават, че задачите се разпределят автоматично чрез такива системи. Тези практики повдигат въпроси относно използването на данните, доверието на работниците и риска от прекомерен контрол и свръхуправление. Те са свързани и със стрес и проблеми, свързани с психичното здраве.
Освен това цифровизацията може значително да промени трудовите характеристики. Някои работници се чувстват изолирани, с по-малко възможности да използват уменията си или да вземат решения за работата си. Това подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност, социален диалог и участие на работниците при вземането на решения за въвеждане на технологии.
Уилям Кокбърн, изпълнителен директор на EU-OSHA, заяви:
„Тези констатации показват, че работниците в цяла Европа са изправени пред сложни и променящи се предизвикателства. Почти трима от всеки десет се борят със стрес, депресия или тревожност, свързани с работата им. Около една трета се опасяват, че изменението на климата може да изложи на риск безопасността и здравето им. Защитата на безопасността, здравето и достойнството на работната сила в Европа трябва да остане основен приоритет — от адаптирането на работните места към физическите последици от изменението на климата до намаляването на стигмата по отношение на психичното здраве и гарантирането на етично въвеждане на цифрови инструменти. Това е особено важно, тъй като се ориентираме към двойния преход, свързан с климатичните и цифровите промени.“
В подкрепа на вземането на решения, основани на доказателства, EU-OSHA публикува пакет от ресурси, предназначени да превърнат данните в действия. Те включват:
